13.03.2020: В края на 2019 беше съобщено за първите случаи на зараза на хора с коронавирус от новия тип SARS-CoV-2 – в Китай. Понастоящем заболелите от него са вече хиляди, а въпросът, от къде произлиза коронавирусът SARS-CoV-2, и до сега не е напълно изяснен. Към момента, предположенията на учените са, че върху човека коронавирусът е бил пренесен от прилепи, панголини или змии. Според последните проучвания на специалистите от Федералния институт за изследване на здравето на животните Friedrich-Löffler в Германия пренасянето на вируса SARS-CoV-2 от човек върху котка и обратно е невъзможно. За кучетата и другите животни, като например прасета или кокошките вирусът Covid-19 не представлява никаква заплаха за здравето, макар че тестът на материал, взет от носа и устата едно куче от Хонконг се оказал положителен. За да говорим за действителна инфекция обаче трябва да се докаже наличието на коронавируси в тялото, затова се смята, че вирусите са попаднали върху кучето от неговия заболял стопанин поради прекалено близкия контакт между тях. Въпреки това се препоръчва, когато контактувате със воя домашен любимец, да спазвате засилени мерки за хигиена. За котките Covid-19 вероятно също е безобиден, въпреки че отдавна познатият котешки коронавирус (FCoV) може да бъде изключително опасен за тях. Кои вируси спадат към групата на коронавирусите, какви са симптомите на инфекцията и как да предпазим котките от тях ще разберем в настоящата статия:

Към котешките коронавируси спадат Feline Enterale Coronavirus (FECV) и произхождащият от него вирус на котешкия инфекциозен перитонит (FIPV). От своя страна двата вируса се разделят всеки на по два подтипа (серотип I и II), които се различават по своите свойства.

Feline Enterale Coronavirus (FECV)

Този вирус е широко разпространен сред котките, като особено често са засегнати развъдниците за котки. Посредством секретите, отделяни в дихателната система, и инфектираните изпражнения и урина котките могат директно или индиректно да се заразят. Това става например като животните се заразяват едно друго посредством замърсени купички за храна, котешки тоалетни или по време на игра. През устата вирусите попадат в стомашно-чревния тракт, където се размножават, а след това нападат прилежащите лимфни възли и макрофагите на имунната система.

Вирус на котешкия инфекциозен перитонит (FIPV)

Докато Feline Enterale Coronavirus (FECV) е широко разпространен, инфектиране с вируса на котешкия инфекциозен перитонит се случва значително по-рядко. Това се дължи на факта, че вирусът не се пренася нито чрез пряк, нито чрез непряк контакт. Той възниква чрез случайна мутация на вируса Felinen Enteralen Coronavirus (FECV) в макрофагите, тоест потенциално всяка котка, заразена с FECV може да носи в себе си вируса на котешкия инфекциозен перитонит. Освен това заразяването не винаги значи, че непременно ще станем свидетели на развитието на пълна клинична картина. Едва 5 до 10% от засегнатите котки в продължение на своя живот се разболяват от котешки инфекциозен перитонит (FIP), като при това значителна част от тях са на възраст под 1 година, а отслабващите имунитета фактори, като например друг вид инфекция (FeLV, FIV и други) имат огромно значение.

Ако инфектираните макрофаги попаднат в кръвта, вирусът се разпространява в цялото тяло и нанася сериозни поражения – какви по-точно, зависи от съответната форма на протичане на заболяването:

• Влажната форма на FIP (наричана още ефузивна или серозна) се изразява във възпаление на серозната ципа, която обгръща вътрешните органи, разположени в гръдния кош, коремната кухина и таза. Името на тази форма произлиза от масираното производство на жълтокафяв секрет, което започва в резултат на заболяването – така наречения полисерозит.
• Сухата форма, (наричана още грануломатозна или неефузивна) води до образуването на възлести възпаления (грануломи) в черния дроб, далака, панкреаса и лимфните възли.

Първите признаци на заболяване от котешки инфекциозен перитонит могат да се проявят след няколко дни и дори след няколко месеца след инфектиране с вируса.

Тъй като заболяването поразява редица органи, като бъбреците, черния дроб или централната нервна система, клиничната картина при котешкия инфекциозен перитонит може да бъде много разнообразна. Така например, в зависимост от формата на протичане, могат да бъдат наблюдавани следните симптоми:

• Общи симптоми: постоянна висока температура, отпадналост и умора
• Промени в поведението като внезапни прояви на агресия или страх
• Нарушения в движението, както и частично парализиране (пареза) или проблеми с координацията (атаксии)
• Оцветяване на лигавиците в жълто (иктерус, т.е. жълтеница, например в устата) и заболявания на очите, свързани с помътняване
• Измършавяване, съчетано с увеличаване на обиколката на корема (чрез събиране на вода в коремната кухина) и произтичащ от това задух

Докато FIP при котките води до смърт в рамките на няколко дни, вирусът Feline Enterale Coronavirus за радост причинява само леко чревно възпаление, придружено от разстройство и висока температура.

Ако котката ви започне да става поспалива или настъпят нарушения в работата на централната нервна система или други сериозни обезпокоителни симптоми, те трябва да бъдат проучени и изяснени от ветеринарен лекар.

Ако разговорът със собственика котката (анамнеза) и общия преглед на животното индикират към възможна инфекция с коронавирус, ветеринарният лекар разполага с три възможности да установяване на диагнозата:

• Чрез индиректно доказване на наличието на причинителя: кръвни проби или проби от течност от коремната кухина, взети чрез пункция, се подлагат са специален тест (ELISA или имунофлуоресценция) за наличие на антитела, образувани от имунната система
• Чрез директно доказване на наличието на причинителя: посредством изследването на проби от изпражнения, кръв или течност, взета от коремната кухина, във ветеринаромедицинска лаборатория може да бъде извършено молекулярно-биологично изследване (RT-PCR, полимеразна верижна реакция в реално време). Ако котката вече е починала, може да се извърши патологично изследване на грануломите, което е просто начин за доказване на заразата със сигурност.
• Чрез лабораторна диагноза: намаляването на броя на червените кръвни телца (еритроцити), на някои клетки на имунната система (например лимфоцити и тромбоцити) и албумин, както и повишената концентрация на протеини на кръвната плазма и фибриноген са признак за наличие на FIP

Разстройството и високата температура при инфектиране с FECV могат да бъдат третирани медикаментозно. За съжаление котешки инфекциозен перитонит не се лекува. Ветеринарната медицина разполага единствено със средства, които да подобрят качеството на живот и да намалят страданията на котката. Ако това вече не е възможно, редно е да се помисли за приспиването на животното, под лекарски контрол.

Прогнозата при заразяване с FECV общо взето е благоприятна, но съществува опасността от мутация на вируса към FIPV. Ако в края на краищата се стигне до клинично развитие на FIP, за съжаление краят на котката е близо.

Следните превантивни мерки ще ви помогнат да предпазите котката си от заразяване с котешки коронавирус:

• Редовно почиствайте котешката тоалетна и купичките за хранене и за вода
• Избягвайте стреса
• Водете редовно на преглед бременните котки и новородените котенца и не допускайте контакт със заразени животни
• Срещу вируса, причиняващ котешкия инфекциозен перитонит, има ваксина, която се поставя след 16-тата седмица, но мненията на специалистите за нея са противоречиви