Митът за кучето-герой и до днес витае около образа на санбернара. Благодарение на филма „Бетовен“ популярността на тези кучета нараства още повече. Произход Произходът на санбернара не е съвсем изяснен, но въпреки това за родина на тази порода се приема Швейцария. Първоначално санбернарът произлиза от римските молоси (бойни кучета), които пристигат в алпийския регион преди около две хиляди години заедно с цезарите. Монасите от разположения в дефилето на Големия Санбернарски проход хоспис започват през 17-ти век да развъждат „първичното“ санбернарско куче. Монасите засилват добрите качества на кучетата посредством кръстоски с по-малки и леки екземпляри. След кръстосването санбернарите стават подходящи за спасителни кучета при затрупване от лавина и за планински водачи. Санбернарът започва да се използва в цяла Швейцария и като овчарско и фермерско куче. През 1850 г. посредством развъждане швейцарец постига признаването на санбернара за самостоятелна кучешка порода. За да се избегне кръвосмешение, санбернарите се кръстосват с нюфаундленди и мастифи. В резултат от тези кръстоски санбернарите обаче стават по-масивни и не могат вече да бъдат използвани като спасителни кучета. Характер За много хора санбернарите сигурно изглеждат заплашително, но те всъщност са много чувствителни и любвеобилни кучета, затова са и много подходящи за семейства с деца. Тази кучешка порода е интелигентна, надеждна и има изявен инстинкт да пази и защитава. Но санбернарът може да бъде и много твърдоглав. Отглеждане Въпреки големия си ръст санбернарът има много умерена потребност от тичане. Въпреки това той при всички случаи се нуждае от редовно движение под формата на разходки. Не е желателно представител на тази порода да бъде отглеждан в градско жилище. Санбернарът се нуждае от пространство за движение в голям двор или градина. Една по-голяма къщичка за кучета в оградения двор е добър алтернативен подслон при отглеждане в жилище. От важност е системното обучение във воденето му на повод , тъй като с 90-те си килограма санбернарът обича да поема водачеството. Достатъчно е да разресвате козината на санбернара веднъж седмично. Външен вид Санбернарът може да достигне ръст от 75 см и тегло до 90 кг. Така кучетата от тази порода със сигурност не са от леката категория и се числят към най-тежките кучета. Тези симпатични великани се срещат в дългокосмест и късокосмест вариант, с гладка или леко вълниста козина със средна дължина. Цветът на козината най-често е бял и червеникавокафяв или бял и кафявожълт. С масивната си глава, солидния си врат и силното си тяло санбернарът при всички случай е представител на импозантна кучешка порода.
* Цените са в лева и включват ДДС. ** Транспортни разходи„обикновено“ = Най-ниската цена на артикула през последните 30 дни.
Обработване ... Имейл адреса {userEmail} ще бъде добавен към потребителския лист за получаване на електронен бюлетин, за животните които сте избрали.
Последна стъпка! За да потвърдите и акривирате абонамента си, трябва да кликнете върху линка за потвърждение, който ще получите по имейл.
Моля, обърнете внимание: Трябва да кликнете върху линка, за да потвърдите и активирате абонамента си, и за да получите наградата си.
След потвърждението си ще започнете да получаване регулярно zooplus електронния бюлетин.
