Когато у дома пристига втора котка

Представата, че котките са саможиви създания отдавна е остаряла. Много любители на котките знаят, че нашите пухкавелки истински се радват на компанията на себеподобни. Особено малките котенца и  котките, които никога не излизат от къщи, не бива да се отглеждат сами. И сега какво – бегом към приюта или развъдника за втора котка, или? Имайте предвид обаче, че справянето с много котки в едно домакинство не винаги е толкова лесна задача, колкото изглежда в началото.

Вие желаете за своята котка най-доброто и Ви се иска час по-скоро да ѝ намерите компания. Трябва да се има предвид обаче, че както при нас – хората, така и при животните не винаги е сигурно, че ще харесат всеки, когото срещнат. Дори хора от същата възраст или родени в един и същ малък град могат да не си допаднат. Като ученици колко време Ви е било необходимо да създадете приятелство – не винаги нещата се получават от първия път, понякога са необходими няколко опита, за да открием истински приятели. Същото важи и за котките: всяка котка е различна – животните имат различни характери, опит и предпочитания. Ако търсите втора, трета или дори четвърта котка, въдете внимателни и не прибързвайте, за да спестите на Вас и на Вашето животно стреса и неприятностите в бъдеще!

Индивидуалисти ли са котките?

Вероятно сте чували, че котките са “самотни ловци”, но какво точно означава това? По-дребните котки като африканската и европейската дива котка живеят предимно сами. Основната причина за това е, че размерът на средната им плячка е по-скоро колкото лека закуска, отколкото колкото пълноценно хранене. Мишка или малко птиче не могат да бъдат споделяни между няколко члена в глутницата – нито една група котки няма да се нахрани от толкова малка плячка. Поради това котките ловят, убиват и поглъщат плячката си самостоятелно. Тъй като ловът съставлява основната част от котешкия живот, дивите котки живеят сами през по-голямата част от годината. Въпреки това по-дребните котки също имат развити някои социални качества. Например европейските диви котки, близки роднини на нашите домашни котки, отглеждат малките си в организирани групи.

Впрочем, дори и по-големите диви котки като ягуари, рисове и тигри ловуват сами. Лъвът е единствената голяма котка, която ловува и живее на групи!

Контактът с хората много малко е променил характера на котките. По своята същност  те си остават едни независими малки ловци, колкото и питомни да са станали. И все пак условията, им на живот са се променили. Това важи не само за домашните котки, но и за тези, които живеят навън и имат малко досег с хората. Те обикновено имат контакт помежду си в близост до човешките общности, тъй като това са местата, където намират храна. Докато има достатъчно ресурси, като например храна и пространство, рядко се появяват проблеми. И въпреки че временно се събират на едни и същи места, котките никога не се свързват в социални групи. “Самотните ловци” не се организират като вълците на глутници и не се подчиняват на обособен алфа лидер.  Йерархията на котките е обвързана с време и място: например котка А контролира мястото сутрин, а котка В следобед; котка C пък владее например южната част от двора.

Какво означава това на практика?

Дори ако някои котки са по-доминантни, а други по-покорни, социалната структура на котешката група е значително по-сложна от тази на кучешките глутници. Това означава, че трябва да подходите много внимателно, ако искате да създадете приятелство между две или повече котки и да се въздържате от спонтанни покупки. Няколко неща ще Ви помогнат в процеса на социализация!

Най-важното е да се гарантира, че са налице всички ресурси, за да се избегнат битки в новосъздадената котешка общност. На практика това означава да се избягва конкуренцията по отношение на храната или правото на заемане на място за почивка. За всяка котка трябва да има достатъчно голяма, добре почистена котешка тоалетна. Същото се отнася и до времето, което членовете на човешкото семейство отделят на животните. Ако тези основни изисквания бъдат изпълнени, няма причина вземането на втора котка да е проблем.

Минималните неща, от които се нуждае всяка котка са:

• Спокойно място за хранене, където никой да не я безпокои;
• Прясна вода на разположение по всяко време (въпреки, че котките са пустинни животни, водата никога не бива да липсва);
• Чиста котешка тоалетна, която да е на разположение както през деня, така и през нощта;
• Съоръжения за острене на ноктите;
• Тихо място за спане и почивка;
• Възможности за игра;
• Време, прекарвано със стопанина.
  

Характерът

Изпълнени ли са всички изисквания? Идеално – сега можете да започнете с търсенето на подходящо другарче на Вашия домашен любимец.

По принцип думите “усещам, че сме от една порода” се отнасят и за котките. По-активните котки ще лазят по нервите на по-спокойните си съквартиранти, докато по-темпераментните се събират без проблем с котки с подобен характер. Разбира се, има изключения: агресивните или не добре социализираните котки няма да се сработят с друга, дори и тя да е точно толкова агресивна или несигурна колкото и тя самата.

Ако търсите компания на своята спокойна домашна котка, най-добре е и новата да е с подобен характер. По-активните животни обичат да имат другарче, с което да си играят и да лудуват. Ако вземете такава котка, от една страна тя ще досажда на първата, а от друга ще ѝ бъде скучно, ако няма с кого да си поиграе пълноценно!

Възрастта

Младите котки са живи и пъргави, те обичат да се занимават с нещо и се отегчават бързо – а тогава им хрумват лоши идеи… Котенцата обикновено са по-гъвкави от порасналите котки и подхождат по-леко при запознанствата си, което означава, че успяват да се интегрират по-лесно от възрастните котки. Ако искате да вземете другарче на малкото котенце вкъщи, най добре е то също да е малко коте – така ще се спогодят много бързо.

Възрастните котки са много по-спокойни и уравновесени от по-младите котета и са с вече установен характер. По-възрастната и улегнала котка ще създаде приятелство с котка с подобен характер, много по-бързо, отколкото с някое хиперактивно коте. И все пак не забравяйте, че котките държат на навиците си. Ако Вашата любимка е живяла сама във семейството Ви в продължение на 10 или повече години и не показва признаци да се чувства самотна, друга котка в домакинството може да причини повече стрес, отколкото радост …

Породата

Въпросът за породата е следващото важно нещо. От само себе си се разбира, че решението от каква порода да е втората котка не трябва стъпва само на външния вид. Въпреки всичко, котките от една и съща порода често са много сходни по характер, особено ако са от един и същ развъдник или пък имат роднинска връзка помежду си. Братчетата и сестричетата, например, се хармонизират невероятно добре, тъй като имат сходни характери и са израснали в една и съща среда. По-добре от това няма накъде! Ако обаче решите след известно време да вземете някое от братчетата или сестричетата на Вашето котенце в семейството, трябва да имате предвид, че двете животни вече ще бъдат непознати едно за друго. Фактът, че те са близки роднини и са от една и съща порода, ще улесни процеса на интеграция, но няма гаранция, че те ще се разбират добре и за в бъдеще!

Колко котки искам да имам вкъщи?

Не съществува такова нещо като “перфектен брой котки”. Много по-важни са отношенията в самата котешка група. Например, ако вземете котенце, което да бъде приятел на вече порасналата Ви котка. Тя по-скоро ще се отегчава от опитите му за сближаване. Събирането на две котенца води до по-голяма суматоха и боричкания, но пък те ще имат възможност да се опознават едно друго, да се занимават с интересни и за двамата неща, да се катерят и да играят заедно, без да се налага да досаждат на по-зрялата котка. Наблюдавайте какви са отношенията между животните вътре в групата и помислете за това, какво искате да постигнете, вземайки още една котка: искате ли да допринесете за спокойствието в групата или търсите приятелче за определена котка? За първото най-полезна ще е котка със спокоен и уравновесен характер, докато за второто се прилага принципа на сходните характери.

Втората котка пристига: подготовката

Стигаме и до същинската работа. Идеалната втора или трета котка вече е избрана и скоро ще я вземете у дома. Както и при нас хората, първото впечатление е най- важно, особено като се има предвид, че животните реагират много по-инстинктивно отколкото ние. Събирането на няколко котки изисква добра подготовка. Трябва да подходите внимателно, защото грешките, направени в бързината, могат трайно да навредят на бъдещите отношения между четириногите!

Първата задача е да подготвите дома си така, че той да стане подходящо място за много котки. Това няма да изисква някаква коренна промяна в сравнение с това да имате само една котка – просто всичко, което използвате в ежедневието си трябва да се удвои – купички, възглавнички за спане, котешка тоалетна и др., за да се предотврати конфликтът за ресурси, за който вече споменахме. Задължително са необходими достатъчно купички за хранене, драскалки и места за почивка и релакс. Що се отнася до котешките тоалетни, за да бъде всичко идеално, ще е необходимо да подсигурите отделна тоалетна за всяка котка, плюс една допълнителна. Грешките при планирането на ресурсите могат да причинят много проблеми при отглеждането на няколко котки. Правилният подход е необходим, за да си спестите главоболията в бъдеще!

Когато новото попълнение е вече вкъщи, от начало трябва да държите животните отделно за известно време. Опитайте се да оставите всяка котка в отделна стая, оборудвана с котешка тоалетна, дърво за драскане и всички останали необходими неща. Това ще позволи на новата да свикне с Вас, със семейството Ви и с новата заобикаляща среда, без да бъде притеснявана от котка, за която всичко е познато.

За следващия етап трябва да използвате силата на миризмите, за да запознаете котките една с друга. Занесете играчки, възглавници, одеяла и каквото още се сетите от едната стая в другата. Потъркайте котка 1 с леко навлажнена кърпичка и я поставете в леглото на котка 2. Тези фини послания помагат на животните да свикнат с миризмата на другото. Котките са особено чувствителни към миризми. След като ароматът на новата котка е приет за обичаен в къщата, адаптирането ще бъде значително по-лесно.

Създаване на приятелство – първият контакт

Настъпва моментът и за същинския контакт. По правило при първата среща и двете животни ще са много по-притеснени от Вас самите. Старата котка ще се сблъска с натрапник на своята територия, докато новата ще е изправена пред изцяло нова заобикаляща среда, непознати хора и котка, претендираща да е собственик на  това място. Опитайте се да останете спокойни и недейте да изненадвате никоя от котките или ги притискате. Дайте им достатъчно пространство – никоя от тях не бива да бъде затваряна в транспортната кутия или да бъде ограничавана по друг начин. Вместо това трябва на всяко животно да оставите възможност за отстъпление. Като цяло, контактът с непозната котка не е проблем за добре социализираните, психически стабилни котки. В зависимост от жизнения опит и характера си, котките или ще се подушат една друга или просто ще се игнорират взаимно. Няколко съскания или предупредително вдигната лапичка са напълно нормални, също както и настръхналата опашка.

Ако новата котка вече е прекарала няколко дни в отделна стая, старата вероятно вече усеща какво става. Отворете вратите, уверете се, че и двете животни могат да се оттеглят, ако пожелаят и че новата котка не се чувства хваната капан в стаята си. Същото важи и когато оставите новата котка да излезе от кутията или клетката, в която сте я донесли. В тази ситуация новодошлата котка ще се престраши да излезе навън по-бързо от времето, което е необходимо на старата котка за преодоляване на страха от появилата се транспортна кутия.

Оставете котките да решат как да се развиват нещата. Оттеглете се назад и наблюдавайте случващото се от разстояние. По този начин, давате възможност на котките, които вече живеят при вас, тихичко да се промъкнат и да помиришат новодошлия, без да се чувстват притиснати по някакъв начин. Дайте им време и се включете само в краен случай.

Ако възникне проблем

Пример за нужда от спешна намеса е например, ако една от котките реагира агресивно. Това най-вероятно ще бъде старата котка, която си мисли, че защитава своята територия от натрапника, но и новодошлата също може да реагира нападателно, ако е изплашена или ако е с по-агресивен характер. Съществуват различни нива на конфликтна ситуация: съскане и лапа, повдигната предупредително са приемливи неща, но ако се стигне до физическа конфронтация, трябва да се намесите! За да не попаднете самите Вие в най-горещата точка на конфликта и дори да получите наранявания, вдигнете шум, например като силно плеснете с ръце или извикате, за да отвлечете вниманието им и дори да ги накарате да се разбягат.

Това е стресова ситуация и за двете котки, така че не ги наказвайте и не ги плашете допълнително. Вместо това, се намесете и на първо време ги разделете. Дайте им един-два дни, за да се успокоят, а след това направете следващия опит за контакт, като не действате толкова директно. Например, една от възможностите е следващия опит за сближаване да бъде по време на хранене. И двете котки ще бъдат по-спокойни и отпуснати. Най-вероятно те ще бъдат заети с храната си, преди да усетят, че другата котка не е заплаха за тях.

Ако директният контакт протече без проблеми, нищо друго няма да попречи на приятелството между котките!

Ако нещата не потръгнат

И така, вие сте прекарали седмици, правейки опити да сближите котките една с друга, но все още има проблеми? А може би привидно котките живеят заедно в хармония, но едната показва поведенчески отклонения, като маркиране с урина, безсъние или проява на агресия? В тази ситуация можете да потърсите помощта на Вашия ветеринарен лекар или на специалист по поведението на животните. Понякога диспенсерите с феромони от рода на  Feliway  биха могли да доведат до успешно решение, но понякога човек се нуждае от малко повече помощ.

Пожелаваме Ви безпроблемно преминаване през периода на адаптация и много хубави моменти с Вашите котки!