Котките , като “диви” домашни животни имат изключително добре развита способност на прикриват признаците на някакво заболяване и неразположение, за да не изглеждат слаби. Това е така, защото в противен случай те биха се превърнали в плячка за другите животни. Само че това понякога възпрепятства и нас, хората в това да разберем, че нашето любимо четирикрако същество не се чувства добре. Прочетете още
Има ли по-приятен звук от котешкото мъркане. За притежателите на котка – със сигурност не. Котките мъркат, когато се чувстват блажено – и това усещане се предава и на техния стопанин. А знаете ли, че котките мъркат също и когато се наранят или когато се чувстват стресирани? Защо правят така и как точно възниква приятното сонорно бръмчене ще научите в тази статия.
Много често нашите домашни любимци дават признаци, че нещо с тях не е както трябва едва тогава, когато проблемът вече е придобил значителни размери. Индикация за наличието на състояние, изискващо някаква терапия може да бъде фактът, че котката не се храни с апетит. Все пак и тук има някои изключения: защото например докато кучетата или пък зайците престават да приемат храна, ако ги болят зъбите, в повечето случаи котките не постъпват така.
Можем да кажем за една котка, че е здрава, ако тя е в състояние да води типичния и правилен живот за котка, без при това да изпитва болка и без да е необходимо да приема някакви медикаменти.
Вие трябва внимателно и съпричастно да наблюдавате котката си и редовно да я водите на профилактични прегледи при ветеринар.
При котките, които живеят навън ние разполагаме с ограничени възможности да си съставим преценка за тяхното здравословно състояние. В края на краищата пробите от урина и изпражнения могат да бъдат анализирани само ако котката посети тоалетната у дома. Ако Вашата любимка върши “своята работа” изключително само навън, Вие като стопанин нямате никаква възможност за преценка на здравето на своя домашен любимец въз основа на този критерий.
Имайте предвид, че вземайки проба от изпражнения за изследване от тоалетната на котката трябва да се постараете тя да съдържа възможно най-малко от постелката. Важно е също, ако забележите, че животното се държи странно или изглежда че страда незабавно да го заведете на лекар. Вие трябва да сте наясно, че никоя книга със съвети нито пък текст в интернет, колкото и начетено да звучи, не могат да заменят прегледа и преценката на специалиста.
глистите са широко разпространени паразити сред котките, които имат достъп навън. Поради тази причина редовното вътрешно обезпаразитяване при всички случаи е силно препоръчително. Котката, нападната от глисти, може да страда от разстройство, проскубана козина, а в някои случаи също от измършавяване и влошаване на общата физическа кондиция.
При особено тежките случаи може да се стигне до запушване на червата или до възпаление на кожата на корема.
За щастие, посредством просто изследване на проба от изпражненията, яйцата на глистите могат еднозначно да бъдат идентифицирани.
Препаратите за вътрешно обезпаразитяване са средство за борба с глистите.
причинителят Chlamydophila felis атакува конюнктивата на очите на котката. Съответно хламидийната инфекция се характеризира с нейното възпаление (конюнктивит). Един лесно забележим симптом е сълзящото око, като в рамките на няколко дни второто око също развива инфекцията. При по-тежко протичащите форми окото може да претърпи сериозно увреждане.
Развиването на хрема и на висока температура също могат могат да бъдат сред симптомите.
Най-често заболяването се среща сред котки на възраст между 5 седмици и 9 месеца. Заразяването става чрез директен контакт със секрета от окото на болна котка. Напълно в сферата на възможното е причинителят на заболяването да бъде предаден също от котката на човек.
Наличието на причинителя може да се докаже посредством проба, взета с памучно тампонче от окото. Ако котката не е ваксинирана, наличието на антитела може още повече да засили подозренията за тази диагноза.
Тетрациклините са използваните за лечение в случая антибиотици. То може да продължи и четири седмици. При определени обстоятелства ветеринарният лекар може да прецени, че е необходимо поставянето ваксина против хламидии. Това обаче се препоръчва само ако котката е изложена на повишен риск от заразяване, например ако се намира в приют за бездомни животни.
Заразяването с токсоплазми (Toxoplasma gondii) се обозначава с термина токсоплазмоза. Токсоплазмите са едноклетъчни организми. Те са разпространени по целия свят и наред с основния си гостоприемник, котката, напада също и рисове, оцелоти и пуми. Котката може да се зарази чрез изпражненията на болни котки, както и чрез плячка - мишки или птици - замърсена с причинителя. При котките, живеещи навън рискът от заразяване е значително по-висок в сравнение с чисто домашните животни.
Забележимите признаци на заболяването са липса на апетит, загуба на тегло, отпуснатост, проблеми с дишането, температура, повръщане, разстройство, симптоми на неврологична недостатъчност и възпаления на мускулите. Ветеринарният лекар може да установи дали котката Ви вече е прекарала такава инфекция. Често дори след еднократна среща с причинителя на инфекцията, кръвната проба на котката показва наличие на антитела.
Посредством кръвната проба ветеринарят установява дали котката е заразена с токсоплазмоза. Допълнително, в интервал през две седмици, той прави изследване и на проба от изпражненията. Лечението е с антибиотици и противопаразитни препарати.
Причинителят на бяса е вирус, разпространен по целия свят. Заразяването става чрез ухапване от заразено с бяс животно, но също и с контакт от рода на облизване или одраскване. Чрез слюнката на заразеното животно през наранената кожа или лигавицата на гостоприемника причинителят попада в тялото и по нервната тъкан намира пътя към мозъка, където се размножава.
От там вирусът се разпространява по цялото тяло и наред с другите места, попада също и в слюнчните жлези. Така заразяването се предава по-нататък посредством ухапване. Все пак не всички заразени с бяс животни нападат другите – някои от тях са държат подчертано кротко. До проявяването на първите симптоми на заболяването могат да изминат до 20 дни.
След около две до седем седмици след като се е случило заразяването настъпва разгръщането на заболяването, съпроводено със симптоми като липса на апетит, болки в главата, световъртеж, повръщане, болки в гърлото и температура. Към тях могат да се прибавят безпокойство и чувство на уплаха, както и страх от вода. Общата раздразненост се изразява най-вече в засилено сълзене на очите, прекомерно потене и разширяване на зениците. Слюнката капе от устата, защото животното иска да избегне гълтането и свързаните с него болезнени крампи. Накрая започват гърчове.
След три до пет дни настъпва смърт. Болестта може да се докаже по категоричен начин едва след като животното почине. Противобясната ваксина осигурява надеждна защита. След успешното първоначално ваксиниране, на всеки три години се прави реимунизация. Ваксината се препоръчва за всички котки, които имат достъп навън.
Вие като собственик можете да направите доста неща, за да остане Вашата любимка задълго в добро здраве. И въпреки това може да стане така, че тя да се разболее. Много е важно ако не се чувствате сигурни да потърсите помощ от ветеринарен лекар, защото както споменахме, котките имат склонност да прикриват факта, че не се чувстват добре. Това поведение е обусловено от живота в дивата природа, където за котката би било опасно да бъде възприемана като омаломощена и лесна за улавяне жертва.
Много е важно адекватното и отговорно отношение на котешките стопани спрямо ваксините. Въз основа на различни параметри ветеринарният лекар ще реши кои ваксини са най-подходящи за Вашата котка. Вие също, като стопанин на котката, трябва да сте добре информирани какви ваксини трябва да бъдат поставени и в каква поредност трябва да стане това.
толкова, колкото е необходимо и колкото е възможно, по-малко. Никоя ваксина не може да гарантира стопроцентова защита срещу дадено заболяване. И все пак ползите от една ваксина винаги са значително по-големи в сравнение със свързания с тях риск.
Задължително е също и редовното вътрешно обезпаразитяване, тъй като при определени обстоятелства атаката от глисти представлява заплаха не само за котката, но и за човека, особено ако именната му система е отслабена. Това важи особено за децата.
По принцип ползата от хомеопатията все още предстои да бъде преценена. С нейна помощ много състояния могат да бъдат положително повлияни. Трябва да бъдете наясно обаче, че въздействието на хомеопатичните ваксини никога не е било проучвано задълбочено и съответно то не може да бъде потвърдено със сигурност. Тоест за препоръчване е да се придържате към научната медицина.
