Защо мъркат котките и как точно го правят?

Има ли по-приятен звук от котешкото мъркане. За притежателите на котка – със сигурност не. Котките мъркат, когато се чувстват блажено – и това усещане се предава и на техния стопанин. А знаете ли, че котките мъркат също и когато се наранят или когато се чувстват стресирани? Защо правят така и как точно възниква приятното сонорно бръмчене ще научите в тази статия. 

Кога мъркат котките

Усмивката е знак на задоволство и благоденствие. Тя подпомага социалното общуване, създавайки атмосфера на откритост и доверие и усещане за удоволствие и добро настроение – както у човека отсреща, така и у самия усмихващ се.

По много подобен начин стоят нещата и с мъркането при котките. Нашите любими пухкавелки мъркат, когато ги галят, когато се вмъкнат в леглото на стопанина си, когато майка им ги кърми, когато им дадат храна, когато срещнат себеподобен или пък когато с друга котка взаимно си чистят козината. Казано накратко: котките мъркат, когато се чувстват добре.

Само единствено задоволство ли изразява мъркането? Отговорът е: Не.  Понякога мъркането е сигнал за усещания и настроения като страх, напрежение, болка или глад.

Защо мъркат котките

Котката успява, така както никое друго животно не може, да успокои сама себе си. Котките-майки мъркат по време на раждането, за да контролират болката; котетата-бебета, които са още слепи и глухи намират мъркайки пътя до цицката и съответно до мястото, където се чувстват защитени; доминантните котки мъркат, за да покажат на своя по-нископоставен нервен другар, че може да се успокои и отпусне; понякога изплашена дива котка, която се чувства застрашена, мърка, за да се овладее и успокои. Освен приятното мъркане, изразяващо задоволство, има също мъркане за облекчаване на болката, за успокоение и за самоконтролиране. Освен това котките използват мъркането като средство за комуникация.  С мъркане младите котета се подканват едно друго към игра, а домашните котки мъркайки подтикват своя стопанин да ги погали, да им обърне внимание или просто да ги нахрани. Тоест за мъркането на котката в определена ситуация може да има различни причини:

• Като израз на задоволство
• За регулиране на стреса
• За собствено успокоение или за успокоение на друга котка
• За облекчаване на болката
• Като средство за комуникация помежду им или пък с човека
  

Положителните здравни ефекти на мъркането

Колкото и да са различни ситуациите в които котките мъркат, общото между тях е, че целта е да се достигне до един вид отпускане и блаженство. Че мъркането успешно постига тази цел може да бъде доказано с помощта на науката.

Дълбокият продължителен бръмчащ тон провокира освобождаване на серотонин в тялото на котката. Серотонинът, наричан още хормонът на щастието е важен носител (невротрансмитер), който в нервната система оказва влияние върху различни процеси, като емоциите, централната система за мотивация и удовлетворение, настроенията, самочувствието и възприемането на болката.

Както обаче ветеринарните медици, учените и  изследователите на поведението са открили, това не е единствения положителен ефект върху здравето на животното. Така например по-ранни изследвания са доказали, че мъркането се свързва и с редица други положителни въздействия, например при наранявания, заболяване или болка от друго естество.

Мъркащ вибрационен тренинг като лечебно средство

Мъркането кара цялото тяло на котката да вибрира. Тези трептения възбуждат мускулатурата и по този начин подпомагат растежа на костите – това е открито и доказано от професор доктор Лео Брунберг от Клиника и поликлиника за малки домашни животни към свободния университет в Берлин в неговия научен труд относно морфологията на котките. Този удивителен резултат относно ефекта на самолечение, провокиран от мъркането, обяснява и факта, че котките страдат от костни счупвания сравнително рядко и ако все пак такова нещо им се случи, те по правило зарастват много бързо.

Котешкото мъркане принципно има същото въздействие както споменатия вибрационен тренинг, който медиците и физиотерапевтите в последните няколко години предписват на спортисти и други пациенти, страдащи от проблеми с мускулите и костите. За укрепване на костната структура и намиращите се отгоре мускули човешкото тяло се поставя на платформа, трептяща с честоти от 15 до 60 херца.

Положителният ефект върху притежателите на котките

Интересен факт е, че успокоителният трептящ звук освобождава хормони на щастието не само в тялото на пухкавата любимка, а също и в нашето. Той въздейства на нас, двукраките, също така успокояващо и отпускащо, както и на четирикраките ни приятели. Мъркащата котка в скута или в леглото ни не само създава усещане за щастие, но също и сваля кръвното налягане, намалява симптомите на стрес и премахва евентуални смущения в съня.

Как котките издават сонорния звук?

Без съмнение, мъркането има забележително въздействие  – но как все пак котките успяват да произведат такова продължително бръмчене? Как успяват да накарат цялото си тяло да вибрира, без да се напрягат и без да се задъхват?

Над тези въпроси са си блъскали главите многобройни учени, но и до днес тази загадка не е напълно разгадана.

Докато част от изследователите смятат, че звуците възникват в резултат на действието на мускулите на гръкляна, които разширяват и стесняват глотиса (гласната цепка), други считат, че главният виновник за продължителния вибриращ тона е подезичната кост, която свързва езика с костите на черепа.

Други пък допускат, че кожните гънки, намиращи се в близост до истинските гласни струни (така наречените псевдо гласни струни), играят главната роля при издаването на мъркащия звук. Поне последното твърдение днес изглежда опровергано. Съгласно последните проучвания, при мъркането се получава резонансен ефект, който най-вероятно възниква в резултат на удрянето на гласните струни.

Само котките могат да мъркат правилно

Интересен факт е, че котките могат да мъркат както когато издишват, така и когато вдишват. По това те се различават от повечето бозайници, защото те – също както и човекът – могат да издават звук само когато издишат.

Мъркането е територия, запазена за котките. Освен домашните котки такива умения имат също и рисовете, оцелотите, пумите и гепардите. Обаче големите котки като тигърът, леопардът и лъвът, могат да издават кратки трептящи звуци, но само при издишване и с неголяма продължителност.

Все пак точните измервания показват, че еднакво звучащото мъркане при котките леко се  различава при вдишване и при издишване. Така например при вдишване звукът е с честота от 27-40 херца и е по-кратък и по-силен, докато при издишване той е 16 до 28 херца и е малко по-тих и с по-голяма продължителност. Само че тези фини нюанси не могат да бъдат доловени от човешкото ухо. Ние възприемаме мъркането на нашия любим домашен тигър като един постоянен, продължителен и еднакъв през цялото време бръмчащ тон, който животните могат без усилие да поддържат в продължение на няколко минути.

Мъркането е нещо, което се научава

Това, което звучи толкова лесно, в действителност е свързано с голямо анатомично усилие. Въпреки че котетата, родени само преди няколко часа търсят пътя към майчиното мляко мъркайки, те се нуждаят от повече време, докато започнат да звучат като мама котка или татко котарак. Все пак усилията, вложени в това да пораснеш, си струват – в края на краищата мъркането е изключително полезно както за психическото здраве, така и за развитието на мускулите и костите. За разлика от мяукането, което котките използват като средство за комуникация с нас, хората, мъркането е нещо, което те правят независимо от контакта с човек. Рисът, живеещ сред природата мърка точно така, както мърка и домашната котка.