Кучето у дома е извор на невероятно много радост, при условие, че любимецът ви е добре обучен и можете да разчитате на него. За да се постигне това, има някои неща при възпитаването на кучето, които следва да имате предвид. Прочетете още
Някои кучета коментират всичко, което се случва наоколо с гръмогласен лай. Разбира се, лаят е част от природата на кучето, това е начинът то да сподели впечатленията си. Но когато в продължение на много време шумът не престава, би трябвало да обърнете по-специално внимание. В тази статия ще Ви дадем някои съвети, как да накарате кучето си да престане да лае.
Смята се, че още докато са на възраст под четири седмици кучетата трябва да бъдат системно тренирани, така че да добият навика да идват при Вас, щом им подсвирнете или подвикнете определена дума. В случая е важно кученцето без колебание да свързва подсвирването с получаването на храна.
Когато станат на около четири седмици малките четирикраки приятелчета на хората получават своята първа твърда храна. В началото на кучешкия живот - но и по-нататък също – тя има изключително важно значение. Извиквайки при себе си малките кученца, развъдникът, поне в началото, трябва да застава в непосредствена близост до купичката с храна. Това е важно, защото малките на тази възраст още не са в състояние да определят от къде точно идва викът.
Когато малките са се устремили с цялото си същество към храната, развъдникът свирва кратко два пъти, за да повика малките при себе си. И това е. Ако всичко е направено както трябва, през целия живот на кучето това ще бъде сигналът, с който да го извикате то да дойде при Вас, респективно при неговия нов стопанин. Много е важно това да се усвои, само така можем да бъдем сигурни, че през целия си живот кучето ще ни слуша.
Ако кучето не го прави, това би било сериозно изпитание за нервите на собственика, а в някои случаи – и на съседите. Освен това да реагира на командата „Ела“ напълно хармонира с начина на мислене на кучето. Класическа ситуация, в която всички печелят.
Малките кученца разбират още от своята майка, когато тя отправя предупреждение, ако се дължат лошо с нея или със своите братчета и сестричета. Най-напред майката се опитва с леко ръмжене да подскаже, че кученцето трябва да прекрати поведението, което проявява в този момент.
Ако предварителното предупреждение на майката не е произвело нужния ефект, тя придава на предупреждението си още малко настойчивост посредством едно повече или по-малко красноречиво побутване на малкия хулиган с муцуната си.
След известно време вече няма да е необходимо да мотивирате кучето допълнително, т.е. няма да е нужно да утвърждавате очакваното от него поведение с награди. Това важи от момента, от който кучето наистина го е усвоило.
Кучетата много добре долавят и най-фините нюанси в нашето разположение на духа. Освен с всичко друго, това им се удава посредством тона на Вашия глас, но също и от цялостното Ви излъчване Вашият четирикрак приятел може да разбере дали сте уверени и независими или сте стресирани, раздразнени и изнервени. Проблемът или хубавото в цялата работа – зависи от гледната точка – е, че кучето Ви взема насериозно и прави това, което искате от него само тогава, когато Вие самите сте сигурни в себе си.
За кликера е характерно едно нещо, което може да се разглежда и като предимство, и като недостатък – той е лишен от емоционалност. Така че, ако не се чувствате достатъчно в кондиция, можете да използвате кликера с цел възпитаване на кучето. Но пък може да стане така, че Вие по-лесно да възвърнете своя вътрешен мир, ако видите, че кучето реагира позитивно на Вашето присъствие, а опитите да го възпитавате бележат успех.
При кликера трябва също да се внимава, защото кучето може да се изплаши от звука, ако още не е свикнало с него. Ако това е така, използвайте кликера на разстояние от чувствителното кучешко ухо.
Също както и при обучението на други животни, например коне, и при кучетата съветът е да се фокусирате върху контакта с него. То дори може да Ви успокои, ако усети, че не сте в добро разположение на духа.
Кучето винаги ще Ви слуша, ако Вие самите сте в хармония със себе си и му подавате ясни и недвусмислени сигнали. Затова контактувайки с кучето, Вие винаги трябва да излъчвате увереност и независимост.
Факт е, че кучетата възприемат значително количество информация посредством гласа на човека. Затова е добре да се стараем да го използваме колкото може повече в общуването си с кучето. При това не става дума за използване на голямо количество думи, тъкмо напротив. Много по-важно е при комуникацията със своя кучешки приятел да звучите ясно и да елиминирате възможността да бъдете погрешно разбрани.
Тъй като слуховият орган у кучетата е доста по-чувствителен от този у хората, не е необходимо да викате докато възпитавате своето куче. Много по-важно е да му изпращате ясни и недвусмислени сигнали, от интонационна и съдържателна гледна точка.
За да се надявате на успех трябва да са налице няколко предпоставки. Ако това не е така, може да се окаже, че по пътя на кучешкото възпитаване ще Ви очакват непреодолими препятствия.
Храната оказва огромно влияние върху поведението на кучето. Някои кучета страдат от хранителен дефицит, който има отрицателно влияние върху поведението им. В тези случаи най-напред следва да се коригира храненето и едва тогава можем да очакваме да отбележим успех във възпитаването на кучето.
И все пак, по отношение на храненето е много по-вероятно да сме изправени пред точно обратното на дефицит и то да получава храна, която е твърде богата на протеини. В резултат на това то има излишък от енергия, която животното се опита да канализира чрез своето поведение.
Има също случаи, когато кучето реагира твърде агресивно на опитите да бъде докоснато. В такъв случай най-напред кучето трябва да бъде прегледано от ветеринар, който да провери дали животното не изпитва някаква болка, която да провокира това поведение. Едва след като тя е излекувана и поведението на кучето е овладяно отново можем да се заемем с неговото възпитаване.
