Персийската котка

Плюшеномеката персийска котка е една от най-предпочитаните породи котки. Малко объркващо е, че тази стара котешка порода е наричана на фарси „Gorbe-ye irāni“, тоест „иранска котка“, въпреки че познатата ни днес персийска котка изобщо не произхожда от Ориента!

История

Досега се смяташе, че персийските котки произхождат от дългокосместите котки от Ориента. Първите дългокосмести котки пристигат в Европа през 17-ти век – счита се, че котките, произлизащи от тогавашна Персия – днешен Иран, са положили основите на развъждането на персийски котки. Но старите „персийки“ нямат много общо с днешните расови котки. И нищо чудно, като се има има предвид, че според най-новите научни открития предците на познатите ни персийски котки най-вероятно произхождат от Русия. Анализ на геномите на персийската котка показва, че тя произлиза от дългокосмести руски домашни котки и няма роднинска връзка с азиатската линия.

Интересно е, че обозначението „персийка“ се налага едва с учредяването на първите сдружения на развъдниците в началото на 20-ти век. Дотогава за дългокосместите котки се употребява предимно терминът „ангорска котка“. Оттогава насам развъдните стандарти за персийска котка са изменяни многократно. С течение на времето се отдава по-голямо значение на кръглото чело и на късата лицева част на черепа, козината става все по-буйна и изглежда все по-плюшена заради по-богатото подкосмие.

С растящата популярност на персийската котка се полагат основите и за нейното масово развъждане най-вече в САЩ, при което котките се чифтосват без оглед на здравословните недостатъци, а обликът на породата се променя все по-крайно: скъсен нос със сълзящи очи и предразположение към възпаления в областта на носа и гърлото, както и проблеми с приема на храна и с дишането превръщат персийската котка в пример за „развъждане на дефекти“. Но какво изобщо означава „развъждане на дефекти“ и трябва ли модерните персийски котки от 21-ви век все още да се обозначават по този начин? Повече по този въпрос ще откриете в пасажа „Здраве“.

Външен вид

Дългата, фина козина с богато подкосмие е една от най-отличителните особености на  персийската котка. Но не всяка котка с дълга козина е персийска котка – за да съответства на стандарта на породата, освен дългата козина, „персийката“ трябва да отговаря на много други условия! Външността на персийската котка е резултат на усилията на три отделни развъдни организации, които считат за приоритети различни характеристики. Принципно обаче персийската котка трябва да е средноголяма до голяма. Котараците тежат до седем килограма, а женските достигат до шест килограма. Тялото е поставено на къси, набити крака. Снопчетата косми между пръстите на заоблените лапи са много желан белег! Наред с дългата козина, лицето на персийската котка също е типично за породата.

Кръглият, широк череп е снабден с овални уши, в идеалния случай – със снопчета косми и с много къс нос. Горната част на носа би трябвало да свършва между очите. Върхът на носа, или т. нар. „стоп“ не трябва да е разположен нито по-високо от горния клепач, нито по-ниско от долния клепач. Това придава на персийската котка много типична външност, но може да доведе до определени здравословни проблеми и предизвиква засилена критика срещу екстремното развъждане на персийските котки. Но за това ще говорим подробно малко по-нататък. Именно по тази причина някои развъдници предпочитат стария стандарт на породата – с по-дълъг нос. Но такъв нос вече не съответства на актуалния стандарт.

Цветове на персийската котка

Персийските котки се срещат в почти всички познати цветове. Едноцветните животни могат да бъдат:

• черни
• бели
• червени
• сини
• кафяви („шоколад“)
• гълъбовосиви („люляк“)
• кремави

Но това не е всичко: двуцветните и трицветните („костенуркови“) „персийки“ са точно толкова популярни, колкото и персийските котки с екзотичния цвят „Smoke“ – докато по-голямата част от козината е цветна, коренчетата на космите са сребристо-сиви. Ако пък само върхът на косъма е цветен, а по-голямата част от косъма е сребристо-сива, се касае за цветовия вариант „Shaded“ (засенчен).

Персийските котки си делят един и същи стандарт с екзотичните късокосмести котки и с котките Colourpoints. Разлика има само в дължината, текстурата и цвета на козината: така през 1933 г. един от големите съюзи на развъдниците на котки признава породата „Екзотична късокосместа“. По телосложение и характер тя съответства на персийската котка, отличава се обаче с късата си и мека като на плюшено мече козина. Наричаната още „персийска котка с маска“ или „хималайска котка“, разновидността Colourpoint произхожда от кръстосване на сиамски и персийски котки. Тези животни отговарят на стандарта за породата на персийската котка, но притежават пойнт-окраската на на сиамската порода. При това пойнт-окраската може да се прояви при всеки тип оцветяване на козината. Особено често срещани са черният и червеният цвят и неговите разредени варианти „син“ и „кремав“, както и „шоколадов“ и „канелен“ и техните „разредени“ разновидности „люляк“ и „светлобежов“.

Характер

Персийските котки се считат за много спокойни животни, които поради слабо развития си стремеж към свобода са перфектни за отглеждане у дома. Това тяхно качество ги е превърнало в една от най-предпочитаните порода котки в Германия! Персийските котки обичат да се гушкат и галят със „своите“ хора и са доста привързани към тях.

Въпреки че персийските котки се считат за изключително уравновесени, дълбоко в себе си те все още са хищници. Затова дори и на спокойните, по-скоро лениви животни е необходимо да се предоставят възможности за откривателство, катерене и игри. Особено ако се отглеждат като чисто домашни котки е наложително домът да бъде съобразен с потребностите на животното. Така можете да поддържате умствената кондиция и доброто настроение на котката си и без сложни акробатични изпълнения!

Отглеждане на персийската котка

Дървото за драскане например би трябвало да е част от всяко отглеждащо котка домакинство – дори и когато писанката не виртуоз в катеренето, драскането в крайна сметка е част от поведенческия репертоар на всяка една котка. Нашите домашни любимки трябва да драскат, за да се освободят от мъртвите крайчета на ноктите си. Същевременно чрез драскотините те маркират територията си и отделят от мирисни жлези в лапите си неуловим за нас „аромат“, който ги кара да се чувстват добре. Без дърво, ствол или дори дъска за драскане, и най-търпеливата котка ще нападне ъглите на стаята или мебелите… Но дървото за драскане служи и за други цели. То предлага на Вашата котка възможности за катерене и великолепна панорамна гледка. Спокойните писанки особено много обичат да наблюдават света отгоре! Специалните легла за прозорец или радиатор, поставени пред някой безопасен прозорец, изпълняват същата функция. Вашата любимка със сигурност би се зарадвала и на възможността за разходка в обезопасена градина или балкон, ограден с мрежа за котки.

Здраве

Персийската котка и темата за насилственото развъждане на дефекти

Както вече споменахме, съществува дискусия, дали персийските котки могат да бъдат причислени към категорията „насилственото развъждане на дефекти“. Параграф 11 б на германския Закон за защита на животните дефинира понятието „насилствено развъждане на дефекти“. Съгласно текста на закона „е забранено развъждането или изменението на гръбначни животни посредством биологични или генетични способи , ако съществува вероятност, при последвалото разплождане биологично или генетично изменените животни или техните потомци да унаследят липси, непригодност или промяна на части на тялото или органи, необходими им за природосъобразен живот и това би предизвикало болки, страдание или увреждания.“ Законът забранява също така и развъждането на гръбначни животни, ако може да се предположи, че при потомството им ще се проявят свързани със страдание, унаследени изменения в поведението. През 1999 г. различни експерти подготвят по-подробно становище по този въпрос: документът разглежда отделни форми на развъждане при кучетата, котките, зайците и птиците и въздействието им върху здравето на животните. Сред разглежданите случаи е например глухотата, която е страничен ефект при развъждането на бели котки или пък формирането чрез селективно развъждане на пречупени напред или назад ушни миди. Внимание е отделено и на брахицефалията при персийските котки („brachis“ = къс и „cephalus“ = глава) – изменение във формата на главата посредством променения чрез целенасочено развъждане чип нос. И въпреки че здравето би трябвало да е на първо място, и до днес в Германия и в цяла Европа липсва наредба с ясни забрани по отношение на такова развъждане.

Расовотипични болести на персийските котки

Благодарение на ангажирани развъдници, които поставят здравето на животните си на първо място, в момента развъждането на персийските котки претърпява положително развитие в сравнение с картината на масовото развъждане от 70-те години. Въпреки проблемната история на развъждането им, при добро отглеждане, здравословно хранене и редовни грижи персийските котки се радват на относително добро здраве – с някои изключения: породата проявява склонност към поликистозност на бъбреците, както и към прогресивна атрофия на ретината – изменение на ретината, което може да доведе до пълна слепота. Персийските котки могат да бъдат засегнати и от срещаната при много породи котки хипертрофна кардиомиопатия.

Всички тези болести са наследствени и показват на практика колко е важен разумният подбор при разплода. Професионалните развъдници редовно изследват използваните при развъждането животни и тяхното потомство за наследствени болести и не чифтосват засегнатите животни. Това важи особено за бъбречните кисти. Симптомите се проявяват едва в по-напреднала възраст, дотогава много използвани за разплод животни вече са предали доминантния ген на поколението си… За щастие съществува ултразвуково изследване, с което още след десетата седмица от живота на котето може да се установи евентуално наличие на бъбречна поликистоза. Така съвестните развъдници могат своевременно да изключат болните животни от разплода и по този начин да предотвратят появяването на заболяването и в потомството. Защото котка с кисти винаги ги предава на поколението си! Ултразвуковото изследване на сърцето е средството, с което се диагностицира хипертрофичната кардиомиопатия. За съжаление, това заболяване не се лекува, но с помощта на ранно диагностициране и подходяща терапия на засегнатите котки може да им бъде осигурен дълъг живот!

Развъждане

Както виждате, за да се предотвратят наследствени заболявания и тяхното предаване на поколенията, използваните за разплод расови котки трябва да се подлагат на редовни медицински прегледи! Ако купувате котката си от развъдник, настоявайте да Ви покаже резултатите от изследванията на родителите. Моля опитайте се да не прибягвате до услугите на непрофесионални развъдници, които предлагат „изгодно“ расови котки без документи. По правило тези развъдници не полагат достатъчно усилия за здравната профилактика и природосъобразното отглеждане и хранене на животните – а това може да Ви струва скъпо по-късно, когато котката Ви се разболее от някое наследствено заболяване…

Желателно е развъдникът, на който сте се спрели, да членува в сдружение, което редовно контролира условията на отглеждане на котките, съблюдава принципите на целесъобразно чифтосване на животните и така се опитва да предотврати предаването на наследствени заболявания. Това, разбира се, си има цена: цената на една персийска котка може да достигне 800 евро, а ако става дума за  котка за разплод – и до 1500 евро. Но с тези пари си купувате не само котка, но и ангажимента и познанията на развъдника. Вие инвестирате и във времето, от което котето се нуждае, за да се развие и да научи всичко, което е важно да знае, преди да се премести при вас, в новия си дом, най-рано на 12-седмична възраст.

Грижи и хранене

Въпреки че меката козина на персийката привлича много любители на котки, не бива да се забравя: дългокосместите котки се нуждаят от интензивни грижи! За да се предотврати образуване на възли, най-добре е да решете персийската си котка всеки ден. Сплъсти ли се веднъж козината на персийската котка, често единственото спасение е посещение при ветеринарен лекар. Но не се безпокойте, обръснатата по принуда козина на персийската котка бързо израства отново! Въпреки редовното ресане и четкане, по време на смяната на козината персийската котка губи значителна част от косменото си покритие. Малцовите пасти и котешката трева могат да подпомогнат естественото изхвърляне та погълнатите косми и да предотвратят появата на запек!

Поради късия си нос, персийската котка често се нуждае от допълнителна помощ при почистването на участъка около очите и носа. По правило е достатъчна влажна кърпа –  чаят от лайка и други подобни средства могат допълнително да раздразнят очите и мястото около тях; плоското лице на персийската котка налага и специален начин на хранене: персийските котки поемат храната основно с езика си. За тях е по-лесно да консумират храна с подобна на каша консистенция, отколкото големи късчета месо.

Иначе при избора на подходяща за персийската котка храна с пълна сила важи: колкото по-висококачествена, толкова по-добре. Котките се нуждаят от богата на протеини храна, месото би трябвало да е основният компонент в котешката храна. Консервираната храна има по-високо съдържание на вода с сравнение със сухата. По произход нашите котки са „пустинни животни“. Те не изпитват голяма потребност да използват купичката си за вода и по природа пият малко. Основната част от необходимите им течности те поемат чрез храната си.

Персийската котка не напразно е една от най-популярните котки в Европа. При сполучлив избор на развъдник, с малко грижи и здравословен начин на хранене и Вие можете да се радвате на такава пухкава домашна любимка. Желаем на Вас и на Вашата персийска котка всичко най-хубаво!

Визитна картичка на персийската котка