Турска ангора

Много от любителите на котки наричат турската ангора най-древната расова котка на света. На какво се основава тяхното твърдение и с какво тези дългокосмести животни очароват хората по цял свят?

История

Действително ли турската ангора е най-старата котешка порода в света? Учените доста са се занимавали с този въпрос и с помощта на генни проучвания са доказали, че генът на дългокосместата козина наистина е възникнал в резултат на естествена мутация. За разлика от други породи, това не е резултат от нарочни действия или целенасочена селекция.  Така че турската ангора действително е една от най-старите породи в света!

Първоначално породата е възникнала в Кавзаз и е в близка родствена връзка с турската котка ван. В Турция тя е позната от ХV век. През ХVІ век султаните в Османската империя са изпращали такива котки като подарък в дворците в Англия и Франция, и така тя е придобила популярност и в Европа. Там полагащото й се внимание от страна на благородници, богаташи и красавици й е било осигурено, благодарение на забележителната дълга козина. Но турската ангора е била търсена не само в придворното обкръжение. Учени и естествоизпитатели също били завладяни от котките с благородно излъчване и копринена козина. Още през 1756г тя се споменава в една от книгите на френския естествоизпитател Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон , където е описана и представена чрез рисунки.

През ХVІІІ век ангорските котките са били символ на особено висок статус в европейските кралски дворове. Едно описание на  породата от 1834 година, направено от лондончанина Уилям Джардин гласи:  „В нашата страна ангорските котки често се отглеждат като салонни котки. Счита се, че те са по-мили и по-нежни от другите котки.“ През 1868 Чарлз Рос дава друго описание: „Ангората е приказна порода със сребристо бяла козина с копринена мекота (…) Всяка котка от нея е чудно същество с дружелюбен нрав.“

В един момент отглеждането на персийски котки е избутало турската ангора на заден план и поради това техният брой, дори в Турция е застрашително е намалял. В зоопарковете на Анкара и Истанбул дори се отглеждали известен брой представители, за да се гарантира опазването на породата …

През 50те години се поставя началото на новото и модерно развъждане на турска ангора. През 1954 първата ангорска котка пристига в САЩ. През  1973 породата е официално призната от тамошната Асоциацията на развъдниците на котки, макар и само с бяла козина. Признаването на представителите с цветна окраска на козината се случва през 1978. През САЩ първите расови животни попадат в Германия отново. Развъждането там обаче се базира основно на внос от Турция. Интересното в случая е, че става дума придимно за внос от зоопаркове.

Външен вид

В Турция породата е известна като “Ankara kedisi” (анкарска котка) и е обявена за национален символ. И нищо чудно: тази жилава и елегантна котка, тежаща около 5 килограма очарова многобройни любители на котките. Козината на ангората впечатлява със своята текстура. Без голямо подкосмие, тя стои плътно към тялото и има сравнително лесна поддръжка. Климатът по местата, от където тя произхожда е причина за това, през зимата котката да има гъста и пухкава козина, с ясно изразена яка, която  през лятото става съвсем къса, лека и копринено мека: ангорската порода се е приспособила отлично както към горещото лято, така и към суровите зимни условия в Анадола и Кавказките планински райони.

Опашката е дълга и рунтава. С елегантното си телосложение и стройните си крака котката изглежда нежна и крехка, но нека това не Ви заблуждава! Главата й има клиновидна форма,  от основата на ушите до върха на муцунката.  Очите, с форма на бадем и изтеглени нагоре, са особено забележими. На ушите на расовите котки се отделя специално внимание:  много развъдници отдават предпочитение на големи, силно отворени уши, завършващи с фини снопчета косми.

Външният вид на турската ангора се е променил с течение на времето, което е разбираемо, като се има предвид, че породата е с впечатляващо дълга история – известна е още от  ХV век! Първите котки, пренесени от Турция към Европа, са имали силно, дори едро тяло. Впоследствие обаче развъдниците и развъдните организации отдали предпочитание на модерния, по-скоро строен тип телосложение.

До 90-те години за расови са се считали само белите котки – в Турция дори все още е в сила правилото, че турската ангора е с бяла козина.  В началото на  90-те Международната федерация по фелинология (FIFе) обявява за допустими и други разновидности. От тогава в различните фелиноложки асоциации котки с окраска в черно и червено се признават за расови котки турска ангора, както и посребрените вариантите на тези разцветки, а също и такива с по-малка интензивност на цвета. При това са допустими дори шарки, като например таби-окраска. Не се допуска окраска в нюансите на шоколад, светлобежово, лилаво, както и пойнт-окраски.

За разлика от други породи, като например рагдол, очите на турската ангора могат да са с всякакъв цвят. Няма значение дали са зелени, сини, медни, златисти, зелено-златисти или в два цвята! Взаимовръка между цвета на очите и на козината няма.

Характер

Турската ангора се счита за много интелигентна порода. Тя обожава протяжните часове, в които да се гушка със своя стопанин, но също обича и умствената стимулация. Тези жизнерадостни котки са винаги готови за игри, развиващи интелекта, както и за такива, свързани с търсене на лакомства и храна, но с удоволствие се включват и в традиционните занимания с котешки въдици, топчета за игра или играчки-мишки. В играта си проличава  особената виталност и радост, характерни за породата, които котката проявява и към хората от своето обкръжение.  Котките турска ангора се привързват много към човека и с удоволствие следват  стопанина си по петите, навсякъде, където той отиде. Продължително мъркане и внезапни пориви на гушкане? Неспирна радост и желание за игра? Значи става дума за турска ангора! Тя обожава контакта с хората от своето семейство, при това толкова много, че това я превръща в доста капризно същество, опитващо се да обсеби цялото внимание, въпреки че като цяло тя си е с благ характер, мила и дружелюбна. Тъй като котките от тази порода въпреки високата си активност, не са склонни към агресивни прояви и бързо се привързват към своя стопанин, да се занимава човек с нея е неангажиращо и приятно. Породата е изключително подходяща за домашна котка – тя обожава игрите с деца, гушкането със стопанина, както и проявите на внимание към нея, което в семейсто, в което обичат животните, й е гарантирано.

Тъй като турската ангора обича живота и приключенията, тя се наслаждава на всяка възможност да излезе навън, но това е свързано с редица рискове и опаснасти. Безгрижната котка безусловно се доверява на хората, включително и непознати и без да се бои се доближава към тях с вдигната опашка и мъркаща на висок глас. Много от тях са склонни дори да се качат в чужда кола. Затова на котките, които излизат навън, трябва да се имплантира микрочип и да се впишат в регистъра за домашни животни. Така в случай на нужда, те лесно могат да бъдат идентифицирани и върнати у дома!

Здраве

При котките от породата турска ангора често се среща автозомно-рецесивна наследствена атаксия. Така наречените „залитащи котки“ имат неврологичен проблем, който предизвиква смущения в координацията на движенията. Много от засегнатите котенца умират в съвсем ранна вързаст. При полагане на изключителни грижи, наличие специализирана помощ, подходящо обзавеждане на жилището и пълната подкрепа на ветеринарния лекар, котките с атаксия могат да доживеят до преклонна възраст! Причината за възникване на това заболяване все още е неясна, но със сигурност то е вродено – порасналите котки не могат да се разболеят.

При чисто белите котки също често се срещат генетично обусловени проблеми със слуха, а понякога и пълна глухота. Проблемите с равновесието също не са рядкост. Тези проблеми не са характерни само за тази порода, но тъй като болшинството от ангорските котки са чисто бели, при тях тези смущения се проявяват с особено голяма честота.

Отглеждане и хранене

Котките от породата турска ангора общо взето са здрави и жилави животни и като такива не се нуждаят от много специални грижи или хранене. Най-добрата предпоставка за здраве и дълъголетие на котката е висококачествена котешка храна с много протеини. Тъй като котките по природа са месоядни, менюто им следва да е ориентирано към качествените протеини – въглехидратите се усвояват слабо или  изобщо не могат да бъдат усвоени, и прекомерната им употреба може да доведе до заболявания, като например диабет.

„Ти си това, с което се храниш“: Този често цитиран израз важи с пълна сила и за домашните котки. С течение на времето научно бе доказано, че котките съвсем точно знаят кое е добро за тях. Те предпочитат храна, чийто състав съответства на месото на мишката – естествения източник на храна на хищника котка. Тази плячка се състои от около 85% месо, сред които мускулно месо, съединителна тъкан и вътрешни органи. Остатъкът до 100% се формира от растителни продукти, намиращи се в стомашно-чревния тракт, кости и др. Средно мишката се състои от 50-60% протеин, 20 до 30% мазнини и 3 до 8% въглехидрати, идващи от стомашно-чревния й тракт. Подходящата храна за котки трябва да спазва това съотношение.

Противно на очакванията, да се разбере какъв е съставът на котешката храна е много лесно. На етикета на която и да е храна са изброени съставките й, заедно с количествата – съставката с най-висок дял в съдържанието стои на първо място. Поради това на първо място в списъка, естествено трябва да стои месото.  Но от месо до месо има разлика. Описанието „Месо и месни субпродукти” подсказва, че редом с чистото мускулно месо в храната се съдържат и редица вторични или отпадъчни продукти – вътрешни органи, пера, сухожилия и др. Всъщност храненето само с чисто мускулно месо води до дефицит на някои важни хранителни вещества. Качествената храна за котки следва да съдържа и вътрешности, но от друга страна не всички вътрешности са усвоими. Това важи с още по-голяма сила за отпадъчните продукти, като рога или козина. Редом с продуктите от съдържанието, на много от етикетите на готовите храни се споменава също и т.нар. „гарантиран анализ“. Става дума за количествен химически анализ на съдържащите се в храната вещества. Най-често се посочва процентния дял на суровия протеин, суровите мазнини и масла, суровата пепел, сурови влакнини и водно съдържание, понякога също и съдържанието на витамини или пък минерални вещества. Така Вие бързо и лесно можете да се ориентирате до колко е добра предлаганата в търговската мрежа храна!

Отделно от правилното хранене, всяка котка от породата турска ангора следва ежегодно да минава на преглед при ветеринарния лекар, за да й се сложат всички необходими ваксини, да се направи преглед на зъбите, както и преглед на общото състояние. Той неминуемо включва и преслушване на сърцето и белите дробове, за да може евентуални заболявания или проблеми да бъдат диагностицирани навреме.

Как да откриете правилния развъдник

Въпреки че турската ангора не е сред най-прочутите породи, развъждането й бележи възход в наши дни. Ако някой желае да сподели дома си с ангорка, не е необходимо да ходи до Турция – в Германия, Австрия и Швейцария вече също има доста утвърдени развъдници.

Качествата на една расова котка са толкова добри, колкото е мястото, на което я отглеждат. Затова професионалните развъдници много държат на членството в развъдни асоциации и отдават голямо значение на здравната профилактика и правилното хранене на отглежданите животни! Разбира се, това има своята цена. Животните, предназначени за продажба на любители струват от 500 евро нагоре, животните за разплод са дори по-скъпи. Но все пак трябва да имате предвид, че с тази цена Вие не просто купувате документи, доказващи, че притежавате расово животно, но също и се отплащате за ангажимента на развъдника и увереността, че той е направил всичко необходимо за отглеждането на Вашето животно и неговите родители, до момента, в който то идва при Вас. С тези пари донякъде ще се покрият храната и ветеринарно-медицинските грижи за котенцата и майка им, но тези разходи не могат да се компенсират изцяло с продажната цена на котенцата.  Развъждането на животни е скъпо хоби, затова не бива да се доверявате на някой, който предлага „расова котка без сертификат” на по-ниска цена! Ясно е, че в този случай се спестява от нещо:  много е вероятно да не се провеждат всички важни профилактични прегледи, генетични тестове, да се пести от качествена храна; възможно е чифтосването да не се извършва съвсем отговорно и качествено или пък да не се дава достатъчно време на котките-майки да се възстановят между две раждания….

Отговорният развъдник може да Ви снабди с медицински документи и изследвания на родителите. Освен това той ще остави на малките котенца поне 12 седмици преди да ги раздаде, за да научат от своята майка и от своите братя и сестри всички неща, които една котка трябва да знае. Едва тогава котешките бебета ще бъдат готови да се присъединят към своето ново семейство. Време, което трябва да почакате, но чакането си струва! През следващите 12 до 18 години ангорката ще бъде изцяло Ваша и ще ви очарова с дружелюбния си и открит характер!

Желаем на Вас и Вашата котка прекрасни и пълноценни часове заедно!